Обгръщам с поглед цялата Вселена
и после я прибирам в своето сърце.
Тя - тъй необятна песен прекадена,
а то - тъй мъничко в твоире ръце.

И безначалното безкрайно
обгърнато е с топлина
на моето сърце горяло
в радост, мъка, тежка свобода.